Четеш и немееш, преглъщаш и немееш, бършеш потно чело и немееш, а накрая, радикално онемял… крещиш до болка!!!

„… Стига се дотам, че да бъдеш интелектуалец в България е престъпление. Вътрешният живот на интелектуалния тип представлява мрачна съдба до такава степен, че родители, близки и приятели почват едно бдение върху младите да нямат увлечение в интелектуалните професии. Оттам българската идея, че образованието трябва да създава само практични хора, homo faber, без теоретична мисъл, което е един пълен абсурд… И средният българин е еснаф, тарикат, хитрец, има цяла една гама от термини, които го обозначават. Например – „в мътна вода риба лови“, „знае къде зимуват раците“, „намерил е на баницата мекото“. Това са типове на социално поведение, на използване на злото. И кое е злото? Организираното безличие в борбата му срещу личността. Ухилените физиономии на тия, които знаят „къде е на баницата мекото“, които знаят „да те пратят за зелен хайвер“… Интелектуалната мафия, която е конституирана на тази основа, много дълбоко бди за инакомислещите. Ако тръгнеш да се противопоставяш, ще те уволнят, ще пребият сина ти на улицата, теб ще пребият, ще ти запалят къщата. Това не са празни приказки. От време на време България току пропищи около някоя личностна драма… При тази ситуация да бъдеш личност е изравнено най-малко с дребно хулиганство, ако не с престъпление. Хората с интелектуални данни, които са в контекст със своето време – често пъти учили или специализирали на Запад, или придобили едно добро образование (не с оглед взимането на диплома, а с оглед образуването на някаква стойност в себе си) – техният живот се превръща в ад… Накъдето и да се обърнем, ще видим една дефектност, и тази дефектност не е обезателно на личността, това е една дефектност, пренесена отвън в личността. Тук стигаме до една такава тема: създаването в тази ситуация на безхарактерност. Това е преадаптация. Всеки се адаптира. Раждат се безгръбначни, раждат се плазмодии, най-различни типове на асоциално поведение и форми на обществен кретенизъм.“ ……

И тук за кой ли път тъжно препрочиташ, отново и отново, до болка познатото:

„Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола и за трайността на монархическото управление… Най-опасните граждани в едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени дарби на наблюдателност… Ниските чела са мнозинство в тая страна. А ниските чела не са в състояние да направят бунт против короната.“
„Цар Фердинанд. Съвети към сина“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 1991

http://www.librev.com/

Social Share Toolbar

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Categories: REFLECTIONS

Comments are closed.