ГНЕВЪТ И ГОРДОСТТА

Гневът и гордостта - Ориана Фалачи

Интересни времена! Много интересни! … И в тях, човек се сеща за интерсни умове, много красиви умове, неподвластни на миналото, подчиняващи времето и настоящето с непокорството и провидението си. С интелекта и нестихващата си страст да бъдат пътеводители на Истината!… Великата Ориана Фалачи!… Не ни е дадено да знаем мислите на Бог, само можем да се гърчим в незнанието, предположенията и самотата си, а и единственият, който усилено искаше да разбере Неговите мисли, не е между живите от почти 60 години. Той тези мисли не ни ги завеща, дори да ги е разбрал, а и нещо повече, превърна в пепел последните си нековенционални изследвания и маноскрипти, преди да отиде при Него… Интересно! Какво ли би написала, обаче, Ориана Фалачи, ако ракът не я беше завел през 2006 при „мислите на Бог“ и при този, който ги диреше? Нейните думи са достояние на всички. И Слава Богу! Нейните мисли повече можем да провидим и разгадаем, или по-скоро да се досетим, този същият Бог ни е дарил с разум и интелект!? И какво ли би написала, ако трябваше днес да говори за електората, осиращ, опикаващ и осмърдяващ Европа, от която, ние българите, много отдавна сме част, но от много скоро това има истински смисъл за нас? И какво ли би коментирала относно имперските утопии на един вдетенил се Диктатор (готов всячески да се впише в Пантеона на предхождащите го!), вещаещ изключително светло бъдеще на същата тази Европа, от която май много отдавна сме част, но от много скоро Чувстваме? От едно подобно Светло бъдеще още ни пари и боли, и още много дълго тази болка ще упорства! И какво ли би написала за един безумен спортист (интересно, как на български език умело се римува със „сепаратист“!), готов във XXI в. да върне времето на Кръстоносните походи и „гъстата мрежа пред очите“?… Интересно! И какво ли би попитала тези псевдо-пророци на модерната история, както безкомпромисно задаваше въпросите си на Хомейни, Рахман и Хабаш?… Не, не ни е дадено да знаем мислите на Бог, но поне за мислите на Ориана Фалачи можем да се досетим. И със сигурност всичко, което кажеше и попиташе, би завършила както подобава на един Красив ум… с гняв, гордост и чиста съвест: „Тук ти казвам сърдечно довиждане, драги ми Феручо, и те предупреждавам: нищо повече не ме питай. По-малко от всякога ми се участва в препирни или пустословни полемики. Казах, каквото имах да казвам. Гневът и гордостта ми го повелиха. Чистата съвест и възрастта ми го направиха възможно. А сега трябва да продължа да работя, не желая да бъда обезпокоявана. Точка.“

http://www.kultura.bg/media/my_html/2201/falachi.htm

Social Share Toolbar

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Categories: REFLECTIONS

Comments are closed.