ИВАН ХАДЖИЙСКИ – ПАРВЕНЮТО

Иван Хаджийски - Парвенюто

Парвенюто, Брат! :) … „Събуждайки се всяка сутрин с чувство, че влиза в приказния сън на неочаквания си успех, в душата на парвенюто клокочи неудържима радост и гордост от собствената му личност. Тази радост го разпъва. Тя е буйна, защото е първична. Тя трябва да бъде споделена, отреагирана. Тук започва отвратителното самохвалство на парвенюто. Всеки разговор се почва, повива и свършва с новата ос на земята: „Аз”, „Аз” и „Аз”… Но в света, в който влиза парвенюто, се занимават освен със сделки още и с наука и с изкуство: слуша се музика, посещават се изложби, ходи се на театър, четат се стихове и романи. Мебели може да ни купи и друг. Те имат сами мълчаливо красноречие. Вещите не се нуждаят от обяснения. Но по въпросите за изкуството трябва да се говори. Мълчанието е гражданска смърт. Пък и парвенюто обикновено не е човек, който се примирява да мине за неразбиращ и от по-тънки работи. Но тъкмо тук, където първенюто трябва да получи най-силния блясък на своя успех в живота, аз го напускам… от съжаление за така прахосаната му за личен, а не обществен изход жизнена енергия… защото тук той е най-жалък.“ … Ах, Парвенюто! :D

http://reduta.bg/

Social Share Toolbar

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Categories: REFLECTIONS

Comments are closed.