КУЛТУРАТА СРЕЩУ ЗРЕЛИЩЕТO

културата-срещу-зрелището

Неконвенционалният интелектуален магьосник Марио Варгас Льоса срещу радикалния социален рационалист Жил Липовецки. Един нагнетен дебат за „високата“/“ниската“ култура, поднесен ни чрез изисканата словестност на двама от великите мислители на съвремието ни:

Жил Липовецки: „…Когато наблюдаваме какво представлява културата в света на потреблението, в света на спектакъла – който ти уместно наричаш „цивилизация на зрелището”, то това е тъкмо сгромолясването на романтичния модел. Културата се превръща в единица за консумация. Вече не очакваме от нея да променя живота или света, както е смятал Рембо. Това е била задачата на поети като Бодлер, които са отхвърляли света на утилитарното. Те са вярвали, че високата култура може да промени света и живота. Днес вече никой не вярва, че високата културата ще доведе до промени. В действителност обществото на развлечението, на спектакъла е победителят в това съревнование…“

Културата-Срещу-Зрелището-Жил-Липовецки

Марио Варгас Льоса: „…Нямам нищо против спектакъла. Той е фантастичен и много ме забавлява, но ако една култура е само това, то в крайна сметка конформизмът ще доминира над ясните позиции. Това е един вид пасивно примирение. А в модерното капиталистическо общество чистата пасивност на индивида означава не засилване на демократичната култура, а разпад на демократичните институции. Това отношение е противоположно на творческото и критично участие на личността в социалния, политическия и гражданския живот. За мен едно от най-смущаващите явления в днешното общество е оттеглянето на интелектуалците и творците от обществените дела, тяхното абсолютно презрение към политическия живот, на който те гледат като нечист, низък и корумпиран, и трябва да му обърнат гръб, ако желаят да останат неопетнени. Как може едно демократично общество да оцелее в дългосрочен план без участието на мислещата личност, на по-чувствителните и творчески настроени хора с богато въображение?…“

Културата-Срещу-Зрелището-Марио-Варгас-Льоса

Чоран цитираше навремето едни от последните думи на Сократ: „Би трябвало все пак да знаеш, Критон, че неправилното изразяване наранява душата.” и именно в този контекст написа: „Да агонизираш и да мислиш за езика – не е ли прекрасно.“… Горките Льоса, Липовецки и Чоран, дали въобще са се замисляли, че техният изискан свят превръща съвременото консумативно общество в още по-жалък и трагичен придатък на всеки духовен порядък! Колко Прекрасно и Потискащо!

http://kultura.bg

Social Share Toolbar

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Categories: REFLECTIONS

Comments are closed.