Едно истинско интелектуално преживяване (нещо все по-рядко срещащо се!), но за съжаление твърде реално и много тъжно:

„Клечим пред пепелището на несбъдналото се българско общество“

българско общество
„- България е така разделена, откакто се е създала Третата българска държава…

- Така е, обаче тогава е имало субектност. Ние сме били разделени на две, но това нещо, разделено на две, е изкарало най-голямата армия в европейски и в световен мащаб като съотношение между население и мобилизирана армия. Уж разкъсваната от влияния държава воюва успешно срещу французите и англичаните на южния фронт; и срещу Русия на северния. Това не може да го направи едно, образно казано, социално нишесте. Същата тази страна, след три национални катастрофи, през 1927 г. е абсолютно възстановена. Сега сме 2012 г. – без да има война, за последните 22 години населението на България е намаляло от близо 9 милиона на 5 милиона ефективно преживяващи на тази територия. Да не говоря за качеството и структурата на това население, за това, че значителна част от младия и ефикасен социален капитал е напуснал страната или се готви да я напусне. Без никаква перспектива за каквато и да било достойна социално-икономическа реализация. От страна, която е била между 30-те най-развити страни в света по индекса на човешкото развитие на UNDP (не на някой наш набеден идеологически статистически център), страната в момента се движи на нива между 70-то и 130-то място по вътрешните индикативни показатели. Има обезлюдяване на цели територии, концентрация на населението в няколко населени пункта – типични процеси на страна по-скоро от Третия свят, а не на страна, която би трябвало да е минала процеса на модернизационната фаза и да е влязла в зрялата си цивилизационна фаза. Всъщност, случаят с България показва, че няма такова нещо като възходяща спирала на развитието. Това е едно от най-големите клишета на модернизационната прогресистка идеология – движение само напред и нагоре.“ …

На входа на Римските гробища стои следният надпис: „Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях. — Sum, quod eris, quod es, ante fui“КАКВО БЯХМЕ, КАКВО СМЕ И КАКВО ЩЕ БЪДЕМ!? АКО ВЪОБЩЕ БЪДЕМ!?

www.kultura.bg

Social Share Toolbar

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Categories: REFLECTIONS

Comments are closed.