Alea iacta est'

„Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в обратната посока…“ – Дикенс, Чарлс. 1984 (1859). Повест за два града – гл. 1… Казват някои, че било паднало правителството, радват се, празнуват. Странен народ, забелязва купища несъществени неща, радва се, празнува. Други казват, щяло да дойде ново правителство. Странни хора, вярват в купища невероятни неща, радват се, празнуват. В страната на Екзистенциалното Безумие никога нищо не се е променяло, никога нищо не се променя и никога нищо няма да се промени! Странна държава, странен народ, странни хора, радват се, празнуват. А жребият отдавна е хвърлен… Alea iacta est’!

 

Social Share Toolbar

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Categories: REFLECTIONS

Comments are closed.