Отново брилянтна Любослава Русева: „Малката мечта на моята дъщеря е да учи в чужбина. Голямата й мечта е да остане там. Не просто там обаче, а колкото се може по-далеч от тук. Любопитството какво става там се е хванало под ръка с омерзението от ставащото тук и заедно са решили да си купят еднопосочен билет… Момчетата, които се върнаха с медали от поредната световна олимпиада по математика, онзи ден обясниха същото на президента Плевнелиев. Споделиха го не толкова радикално /не споменаха за омерзението/, но и не по-малко категорично: щели да учат „по света“, а вероятността да се върнат „у нас“ можела да се изчисли от човек без математически заложби… Ако „шведските” берачи на боровинки, или моята дъщеря и онези математици с олимпийските медали разпознаваха в българската среда поне очертанията на надежда за смислено съвместно оцеляване, те вероятно щяха да останат тук. Но сега мечтата на едните е да се върнат в гетото, на другите – да го напуснат.“……………….

Благородният Чебутикин, колоритният герой на изтънчения филантроп Антон Павлович, беше подхвърлил към Андрей в четвърто действие на „Три сестри“: „Аз, братле, утре си заминавам, може и никога вече да не се видим, та ето ти моя съвет. Знаеш ли какво, вземай си шапката, хващай тоягата и заминавай оттука… заминавай и върви, без да се обръщаш назад. И колкото по далече отидеш, толкова по добре.“ (Чехов, А. П., Пиеси, Прогрес, М./НК, С., 1980, стр. 351)… Ех, Чебутикин, Чебутикин, каква долна, мерзка, сатанинска твар си ти, нищо че си лекар, приятелю! И ние си вземаме шапката, хващаме тоягата и заминаваме оттука, без да се обръщаме назад… и колкото по далече, толкова по-добре!

http://www.dw.de/

Social Share Toolbar

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Categories: REFLECTIONS

Comments are closed.