Учителят Петър Дънов е казал, че нормалната средна продължителност на живота на хората на Земята би трябвало да бъде 120 години.
Ето че това е възможно и то при цял един народ – Хунза – весел, жизнерадостен и работлив народ, който не познава болестите и грижите около болните, а хората доживяват до 100-120 годишна възраст без нeдъзи и със запазена психика.
За този народ, обитаващи една от долините на Хималайските планини /сега щат на Пакистан/, се заговаря преди около 7-8 десeтилетия благодарение на английския лекар Робърт Мак Карисън. Основния проблем, който той третира в медицинските си трудове, е болестите като последица от грешки в начина на хранене у отделния човек или при цели народи. За да докаже своето становище, той напуска лекарското си място в Англия и отива в Индия, където в продължение на 7 години проучава различните племена и народи и по силата на обстоятелствата попада на своя щастлив шанс – ХУНЗА.

Главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисън, е на какво се дължи изключителното здраве на този народ. Около доллината, която обитават Хунзийците, живеят още няколко племена. Условията са същите, битът е същият, но здравето им не е като хунзийците. Оказва се, че разликата е само в начина на хранене – изключително самобитен.
Наблюденията и проучванията си от земята на хунза д-р Мак Карисън описва в труд издаден в Англия, като за първи път запознава света с този жизнен и истински щастлив народ. Хунза е доказателство на тезата му, че основното, от което зависи здравето на човека, е практикуваната от самия него диета.
По-късно ръководителката на специалната американска експедиция Рене Тейлър пише: “В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве, но голямата му придобивка е фактът, че там рак и сърдечни заболявания, както високо и ниско кръвно налягане не съществуват. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни. Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и т.н са съвсем непознати. Няма и детска смъртност…“

Така естествено възниква въпроса: С какво се храни хунзийския народ?
Основното място в менюто му се отрежда на растителните продукти- плодове, зеленчуци и житни храни, при това предимно в сурово състояние. Въпреки височината на терена (2000м) там добре виреят червени и черни череши, ябълки, круши, праскови, черници, кайсии с изключителна сладост, поради екологично чистата почва. И забележете – никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсии и черници. Кайсиите се отглеждат в по-големи количества заради маслото добивано от костилките им и използвано като растителна мазнина към храната. Любима напитка там са билковите чайове. Сред зеленчуците на първо място е спанакът, който присъства винаги на трапезата и то в сурово състояние. Отглеждат се още моркови, зеле, салати, ряпа, тиква, както и различни варива. Това, което не може да се ползва сурово, се приготвя задушено на слаб огън.
Хлябът на хунзийците винаги е само черен: смляното зърно се използва цялостно, без да се отделят триците от бяло брашно. Той се замесва в различни комбинации от отглежданите тук зърнени храни: жито, ечемик, просо, елда. Спазва се правилото: смилането на зърното, омесването и изпичането на хляба да става в един и същи ден. Хлябът присъства в изобилие на масата при всяко хранене и това е лесно обяснимо с изключително високата му хранителна стойност, която се получава от включването на люспата и зародиша. Хунзийците ползват зърнените храни и в покълнало състояние.
Млякото и млечните продукти тук са нещо като лукс, деликатес. По високите долини, заобиколени със снежни върхове, местата за пасбища са съвсем ограничени. В по-ниските части могат да се отглеждат кози, крави и овце, а в по-високите – по малко якове. Млякото се използва обикновенно в прясно сурово състояние или като кисело, тъй като така се съхранява по-дълго. От него приготвят също сметана и сирене.
Хунзийците не са пълни вегетарианци, но ползват месото изключително рядко: само на празници и при тържествени случаи. Но месото на убитото животно никога не престоява, а се обработва и консумира веднага. Качеството на месото е несравнимо с това на нашето, защото добитъкът им се храни с прясна трева на пасбищата, а не със синтетична храна. По празниците се поднася и по малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, което отглеждат сами.

В Хунза се хранят два пъти на ден: на обед и вечер. Сутрин не закусва никой – дори бременните и децата. Обедът и вечерята са скромни, пестеливи: като количетво и като калоричност. Ресторанти, сладкарници и всякакви закусвални не съществуват: всеки се храни у дома си с това, което му поднесе майката или съпругата. Тази сдържаност е съвсем съзнателна, тъй като обработваемата земя и реколтата от нея не са в изобилие. Но изследователите на хунзийците са били истински изненадани от тяхната “гладна пролет“. Въпреки съвсем ограничето им хранене през цялата година, там всяка пролет с напъпването на кайсиевите дръвчета, хората спират да приемат дори и семплата си традиционна храна и се ограничават само с питие, получено от накиснати във вода сушени плодове (обикновенно кайсии). Тази омекотена форма на гладуване те спазват до узряването на кайсиите – един доста продължителен период от 2-3 месеца. С идването на новата реколта храненето се възтановява.
През “гладната пролет“ животът си тече съвсем нормално. Това е сезон с усилена работа по полето и градините от първата светлина на зората до залез слънце. Гладуването не създава напрежение или тревога, хорта си остават уравновесени и спокойни по дух, а работата им придружена от весели песни е спорна. Дали самото гладуване не им създава повече лекота и добро самочуствие?
Нищо чудно, след като се знае тонизиращото и подмладяващото действие на глада и как той основно прочиства органи и тъкани от всяка патология и болестни наслойки. Със скромното си и ограничено по количество храна, със системното прилагане на “гладната пролет“ и с голямото физическо натоварване при примитивното замаделие хунзийците постигат не само изключителното си здраве, но и красота, те изглеждат по-млади от годините си и запазват през целия си дълъг живот стройните си, стегнати и гъвкави фигури.

Своята теория, че човек боледува поради грешки в храненето, д-р Мак Карисън потвърждава и чрез изследванията си като директор на Научноизследователския институт по хранене в Индия.

https://www.facebook.com/

Social Share Toolbar

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Categories: REFLECTIONS

One Response so far.

  1. you’re actually a excellent webmaster. The
    site loading velocity is incredible. It seems that
    you are doing any unique trick. Moreover, The contents are masterwork.
    you’ve performed a wonderful job on this matter!