РЕВЮТА | REVIEWS

arhitektonika-na-teatralnostta-ревюта

„Звученето на книгата на Ивайло Александров е различно от много други книги, които се опитват да теоретизират върху избраната материя. Други книги спират там, където теорията зазвучава убедително в своята автотеличност, без да напуска себе си, своя език – при него това е началото. Пиша за „Архитектоника на театралността”, а всъщност мисля за семиотиката и начините, по които тя разговаря с театъра, с театралното, с изкуството. От Велтруски до Ивайло Александров едно убеждение невидимо споява мислещите в семиотична светлина – семиотиката все още има потенции да разказва за театралността, а разказите все още могат да бъдат интригуващи.”

Проф. д.н. Мирослав Дачев

„Без съмнение сме изправени пред изключително професионална и прецизна творба, автономно изследване с ярък авторски почерк, в което тезите и теоретичните постановки са формулирани в логиката на един практически опит и с оглед на едно пряко практическо ползване на този труд представляват солиден теоретичен модел на всеки лабораторен театрален процес. Но въпросите, които тази книга буди, не са на нивото само на професионалната занаятчийска компетентност, а отскачат далеч в общото поле на хуманитарното знание, бидейки собствено екзистенциални и философски въпроси.”

Проф. д.н. Мария Попова

„Книгата „Архитектоника на театралността” теоретизира детайлно върху семиотичния театрален дискурс и е опит за научна локализация на подобна проблематика в радикалния свят на театралната презентация. Театралният спектакъл не е просто игра и той конституира сам себе си като феномен, който надхвърля далеч тесните рамки на представлението и оправдава собствената си рефлексия на едно по-високо ниво на архетипна изразност. Това превръща театралния спектакъл в семиотична система, която произвежда много и различни знакови структури. Тази уникална знакова морфология предоставя идеално поле за изследването на типичните механизми при създаването на спектакъла и за детайлна вгледяемост в спецификите на театралния mimesis.
В стремежа си да постигне adaecuatio rei et intellectus – пълната кореспонденция между нещото и смисъла, театралният акт прокламира една колосална полиморфност от знаково комуникативни системи, които са продукт на една специфична интерпретативна сфера. Спектакълът предизвиква троично-херменевтична зависимост, при която публиката тълкува вече изтълкувани същности, смисли и значения като ги трансформира  в други същности, смисли  и значения, което вече се конституира като театрално представяне – първичен текст (автор), херменевтичен дискурс върху този текст – интерпретация (режисьор), вторичен херменевтичен дискурс върху вече явената интерпретация – свръхинтерпретация (зрител). Този триумвират създава парадигмата на спектакъла като вторично явление вследствие на първичен продукт, водещо до третичен анализ и по този начин обуславя неговата свръхинтерпретативна знакова среда.“

д-р. Ивайло Александров

ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КНИГАТА (BG) > ТУК

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА (BG) > ТУК
РЕЗЮМЕ НА КНИГАТА (BG) > ТУК
ABOUT THE BOOK (EN) > HERE

ЗА АВТОРА (BG) > ТУК
ABOUT THE AUTHOR (EN) > HERE

КНИЖАРНИЦИ | BOOKSTORES > ТУК

Social Share Toolbar

Comments

comments

Powered by Facebook Comments

Categories: ABOUT THE BOOK (BG)

Comments are closed.