LAOKOONTANGO @ JIVOTAT DNES
Юли-Август 2013
LAOKOONTANGO във в. "Животът Днес", бр. 29 (63), 30 юли - 5 август 2013 (год. II), рубрика: Компас, стр. 8, 17
ТАНГОТО - ТАНЦ В РИТЪМА НА СТРАСТТА
Кристина ПЕШИНА
Снимки: Калина Янчулова; Личен архив
Тангото прави първите си стъпки в края на XIX век в най-бедната прослойка на населението на Буенос Айрес и Монтевидео. Танц, роден в бордеите от емигранти, отишли да търсят късмета си в Южна Америка. Няма как да се появи на друго място, тъй като за строгата католическа религия е било абсолютно неприемливо мъж и жена да танцуват заедно на публични места. Така напук на пуританите танцът изригва в страстно изразяване на емоции, състояния, взаимоотношения. Танго отразява живота едно към едно, такъв, какъвто е без фалш и лицемерно благоприличие.
Карлос Гардел е първият, който запява публично танго. Така той го изважда от крайните квартали, за да се превърне днес в основен символ на две държави. Дългогодишният спор между Аржентина и Уругвай за родината на тангото се оказва абсолютно безплоден. Никоя от тях не може да докаже къде първо се появява – дали в Буенос Айрес или в Монтевидео. Затова двете заедно кандидатстват пред ЮНЕСКО и от 2009 г. танцът е в списъка на световното нематериално културно наследство.
Изключително атрактивно е да гледаш как професионалисти танцуват танго. Безспорно най-големите майстори са аржентинците. Танцът е в кръвта на почти цяла Латинска Америка. Това надали учудва някого. Но знаете ли, че веднага след тях се нарежда Япония? На Стария континент меката на тангото е Берлин, но се смята, че до 10-20 години градът ще бъде изместен от Москва. Турция също може да се похвали с изключително силна школа. Къде се нареждаме ние?
Макар и без каквито и да е традиции в тези танци, бързо наваксваме и вече можем да се похвалим с професионалисти по аржентинско танго. Иво и Габи са едни от тях. Единствената двойка представяла България на световно първенство по танго. Участвали са в множество танцови форуми у нас и в чужбина като сценични изпълнители и инструктори в семинари и уъркшопи. Иво и Габи провеждат и курсове по аржентинско танго. Повече за страстния танц и тяхната отдаденост към него научихме от самите тях.
Ивайло Александров е театрален режисьор по професия. Често в работата си вплита различни танцови композиции. „В един от спектаклите включих елементи от аржентинското танго. Така се породи интересът ми и се захванах да го изучавам. Първо в България, после в Европа и Буенос Айрес”, разказва той. Така през 2005 г. основава LAOKOONTANGO (www.laokoontango.com). „Едно отворено пространство, създадено с идеята да разкрепости представата на младото поколение за една класическа форма на танцуване”, накратко обяснява артистът. Освен да обучава желаещите да се потопят в магията на танца студиото се е нагърбило с далеч по-амбициозната задача да популяризира културата у нас. „През 2007 г. бяхме първите не само в България, но и в Европа, които въведохме изучаването на аржентинско танго като дисциплина във висше учебно заведение”, с неприкрита гордост споделя Иво. Именно такъв курс среща неговата партньорка Габи с танца. Докато разговаряме за професионалистите, на няколко пъти споменават за истинското оригинално танго. Какво представлява то?
„Много хора живеят със заблудата от бабите и дядовците ни, че танго се танцува по схемата „две напред едно назад“, каквото и да са разбирали те под това определение - казва Иво. - Освен това тангото в състезателните танци няма нищо общо с аржентинското. Ползват музиката, някои от по-простите елементи, вплетени в стилистиката на латиноамериканските танци, но там хватът е различен, както и самият подход към танца. В тангото се импровизира на момента и дамата до последно не знае какво я очаква. Кавалерът води през цялото време, но феноменалното е в техния общ сбор на умения. В този смисъл говорим за оригинално танго. Всяка нация има своя интерпретация на тази култура и затова съществуват разновидности на тангото, но оригиналното е само аржентинското.”
В началото на всеки месец Иво и Габи стартират курсове за начинаещи. Всеки, който иска, може да се пробва. Изискването е едно – да сте готова двойка. Не е добра идея да се опознавате с партньора си по време на танца. Плюс това не може да се впуснеш във вихъра на танго с човек, който ти е неприятен. Друга причина, поради която професионалистите предпочитат хората да се записват по двойки, е самата система на обучение, която са изградили. За да бъде тя максимално добре усвоена, е необходимо покриване на изискването.
Макар импровизацията да е сериозна част от хореографията, има базисни елементи, без които тангото не може. Те са свързани със стойката, с хвата, с принципа на придвижване, ходене, следване на музиката. Извън тази базисност обаче всичко е в ръцете или по-точно във въображението на танцьорите. Колкото по-надълбоко си навлязъл, толкова по-богата е фантазията ти.
Времето, което ще отнеме усвояването на танца, зависи от това до къде искаш да стигнеш. Забравете обаче мисълта, че две-три седмици ще са ви достатъчни. „Изучаването на танго е като на език. Изисква години, постоянство, търпение. Много от хората бързо се палят и после се отказват, сблъсквайки се с трудностите. Въпреки това не са и малко мераклиите, които години гонят целта. Хубавото е, че всеки може да протанцува танго. Стига да иска, разбира се”, категорична е Габи.
Различни хора са техни ученици. Различни са и техните мотиви. Едни търсят начин за разпускане. Други са пристрастени към танците. Трети пък предпочитат нови предизвикателства. Някои се задържат с години, други - за кратко. „За тези 8 години сме обучили над 1000 човека. Една огромна част от школите у нас са тръгнали от наши ученици. Други само ходят по партита, известни като милонга (на които звучи само танго музика и се танцува само танго във всичките му разновидности - танго, танго-валс, танго-милонга), и продължават да практикуват, без да се задълбочават в обучението, което може да бъде безкрайно”, казва Иво.
Културата на аржентинското танго, макар и с бавни темпове, събира все повече почитатели у нас. Организирането на милонга-партита го доказва. Там обаче можеш да демонстрираш вече усвоените умения, но не и тепърва да се учиш. Ако искаш да станеш част от тази култура, всичко, което ти е необходимо, е партньор и желание. Останалото ще дойде с времето.
Карлос Гардел е първият, който запява публично танго. Така той го изважда от крайните квартали, за да се превърне днес в основен символ на две държави. Дългогодишният спор между Аржентина и Уругвай за родината на тангото се оказва абсолютно безплоден. Никоя от тях не може да докаже къде първо се появява – дали в Буенос Айрес или в Монтевидео. Затова двете заедно кандидатстват пред ЮНЕСКО и от 2009 г. танцът е в списъка на световното нематериално културно наследство.
Изключително атрактивно е да гледаш как професионалисти танцуват танго. Безспорно най-големите майстори са аржентинците. Танцът е в кръвта на почти цяла Латинска Америка. Това надали учудва някого. Но знаете ли, че веднага след тях се нарежда Япония? На Стария континент меката на тангото е Берлин, но се смята, че до 10-20 години градът ще бъде изместен от Москва. Турция също може да се похвали с изключително силна школа. Къде се нареждаме ние?
Макар и без каквито и да е традиции в тези танци, бързо наваксваме и вече можем да се похвалим с професионалисти по аржентинско танго. Иво и Габи са едни от тях. Единствената двойка представяла България на световно първенство по танго. Участвали са в множество танцови форуми у нас и в чужбина като сценични изпълнители и инструктори в семинари и уъркшопи. Иво и Габи провеждат и курсове по аржентинско танго. Повече за страстния танц и тяхната отдаденост към него научихме от самите тях.
Ивайло Александров е театрален режисьор по професия. Често в работата си вплита различни танцови композиции. „В един от спектаклите включих елементи от аржентинското танго. Така се породи интересът ми и се захванах да го изучавам. Първо в България, после в Европа и Буенос Айрес”, разказва той. Така през 2005 г. основава LAOKOONTANGO (www.laokoontango.com). „Едно отворено пространство, създадено с идеята да разкрепости представата на младото поколение за една класическа форма на танцуване”, накратко обяснява артистът. Освен да обучава желаещите да се потопят в магията на танца студиото се е нагърбило с далеч по-амбициозната задача да популяризира културата у нас. „През 2007 г. бяхме първите не само в България, но и в Европа, които въведохме изучаването на аржентинско танго като дисциплина във висше учебно заведение”, с неприкрита гордост споделя Иво. Именно такъв курс среща неговата партньорка Габи с танца. Докато разговаряме за професионалистите, на няколко пъти споменават за истинското оригинално танго. Какво представлява то?
„Много хора живеят със заблудата от бабите и дядовците ни, че танго се танцува по схемата „две напред едно назад“, каквото и да са разбирали те под това определение - казва Иво. - Освен това тангото в състезателните танци няма нищо общо с аржентинското. Ползват музиката, някои от по-простите елементи, вплетени в стилистиката на латиноамериканските танци, но там хватът е различен, както и самият подход към танца. В тангото се импровизира на момента и дамата до последно не знае какво я очаква. Кавалерът води през цялото време, но феноменалното е в техния общ сбор на умения. В този смисъл говорим за оригинално танго. Всяка нация има своя интерпретация на тази култура и затова съществуват разновидности на тангото, но оригиналното е само аржентинското.”
В началото на всеки месец Иво и Габи стартират курсове за начинаещи. Всеки, който иска, може да се пробва. Изискването е едно – да сте готова двойка. Не е добра идея да се опознавате с партньора си по време на танца. Плюс това не може да се впуснеш във вихъра на танго с човек, който ти е неприятен. Друга причина, поради която професионалистите предпочитат хората да се записват по двойки, е самата система на обучение, която са изградили. За да бъде тя максимално добре усвоена, е необходимо покриване на изискването.
Макар импровизацията да е сериозна част от хореографията, има базисни елементи, без които тангото не може. Те са свързани със стойката, с хвата, с принципа на придвижване, ходене, следване на музиката. Извън тази базисност обаче всичко е в ръцете или по-точно във въображението на танцьорите. Колкото по-надълбоко си навлязъл, толкова по-богата е фантазията ти.
Времето, което ще отнеме усвояването на танца, зависи от това до къде искаш да стигнеш. Забравете обаче мисълта, че две-три седмици ще са ви достатъчни. „Изучаването на танго е като на език. Изисква години, постоянство, търпение. Много от хората бързо се палят и после се отказват, сблъсквайки се с трудностите. Въпреки това не са и малко мераклиите, които години гонят целта. Хубавото е, че всеки може да протанцува танго. Стига да иска, разбира се”, категорична е Габи.
Различни хора са техни ученици. Различни са и техните мотиви. Едни търсят начин за разпускане. Други са пристрастени към танците. Трети пък предпочитат нови предизвикателства. Някои се задържат с години, други - за кратко. „За тези 8 години сме обучили над 1000 човека. Една огромна част от школите у нас са тръгнали от наши ученици. Други само ходят по партита, известни като милонга (на които звучи само танго музика и се танцува само танго във всичките му разновидности - танго, танго-валс, танго-милонга), и продължават да практикуват, без да се задълбочават в обучението, което може да бъде безкрайно”, казва Иво.
Културата на аржентинското танго, макар и с бавни темпове, събира все повече почитатели у нас. Организирането на милонга-партита го доказва. Там обаче можеш да демонстрираш вече усвоените умения, но не и тепърва да се учиш. Ако искаш да станеш част от тази култура, всичко, което ти е необходимо, е партньор и желание. Останалото ще дойде с времето.