Начало | Контакти | English

Обратно | Новини лист


МАЛЕНА ПЕЕ ТАНГО, НО И ГО КОМПОЗИРА

Аудио



Статия в рубриката "Аудио" на националната информационна агенция "Télam", Аржентина.


МАЛЕНА ПЕЕ ТАНГО, НО СЪЩО ТАКА ГО КОМПОЗИРА


Пътуване из света на тангото, създадено и написано от жени, от началото на 20-ти век до наши дни: една изпята, но неразказана история.


Eloísa D’Herbil de Silva може да се счита за първата жена композитор на танго и може би тя е и тази, която е композирала първите известни и популярно разпространени танга, както разкрива известният музиколог Napoleón Cabrera в статия, публикувана във вестник "Clarin" през 1991 г. На нея се приписва музиката на "El maco" ("Затворът"), "La Multa" ("Глобата"), "El güeco" ("Отрепката") [от 1876 г.] и "Che, no calotiés" ("Хей, не загрявай"). Тази пианистка, родена в Испания, но изживяла 75 години от 101 годишния си живот в Аржентина, също е писала и текстовете на някои от своите композиции, като "Yo soy la blonde" ("Аз съм блондинката"), отговор на тангото "La morocha" ("Брюнетката") от Angel Villoldo и Enrique Saborido.

В рамките на историята за жените, които са измислили професията на национален автор на песни през първите десетилетия на 20-ти век знаем, че гласът на Rosita Quiroga е незабравим и че тя е разпространила повече от 200 записа на различни композитори през 20-те години на миналия век, но не се знае достатъчно за нейния облик като композитор и автор. За това свидетелства тангото "Oíme, Negro" ("Чуй ме, Негро"), чиито музика и текст са нейни.

Azucena Maizani, друга от нашите певици-пионери, може да бъде запомнена на сцената в мъжествено облекло с типичния костюм на compadre или gaucho criollo и със злонамерения/злостния характер на репертоара си, но си заслужава да се отбележи, че тя също е композирала музика и текстове за танга, като "Lejos de mi tierra" ("Далеч от моята земя"), където казва "През пътеките на света разхождам тревогата си, носейки самота в дълбините на душата си."

Също така е редно да споменем и Mercedes Simone, "дамата на тангото" (преди да се именува Beba Bidart), която завладя огромна радио-аудитория със стила си на пеене, както и като композитор и автор на "Viejo Anguila" ("Старата змиорка/Анкила").

Толкова много неща са изказани за Tita Merello, но не достатъчно за статутът й на автор на прекрасните "Llamarada pasional" ("Страстен пламък"), "Decime Dios donde estás" ("Кажи ми Господи, къде си") и "Al tango lo canto así" ("Така пея танго").

Невъзможно е да забравим лекия сопранов глас на Libertad Lamarque, магнетизма, излъчван от филмовия екран, както и извънградския й репертоар, изтъквайки, че "Casi como jugando" ("Почти като игра") е композирана и написана от нея.

Maruja Pacheco Huergo обогатява тангото с много композиции, като "El adiós" ("Сбогом"), "Dos Almas" ("Две души"), "Melancolía" ("Меланхолия"), "Alas rotas" ("Счупени крила"), "Sinfonía de arrabal" ("Симфония от предградието"), "Muchachita Buena" ("Добро момиче") и много други; Rosita Melo, която е родена в Уругвай, но живее в Аржентина от 3-годишна, композира музиката на трогателния валс "Desde el alma" ("От душа").

Nelly Omar, любимата национална певица, остави художествено наследство, в което, наред с останалото богатство, като нейния уникален глас и нейната личност, фигурират и нейните композиции: например, валсът в почит към своя народ, озаглавен "A Guaminí" ("Към Гуамини").

И разбира се, Eladia Blázquez, която доприне за изкуството на композирането, но и много повече: "Може би способността да усещаме и изразяваме града и хората е изключително мъжка привилегия?", въпросително заявява тя в книгата си "Mi ciudad y mi gente" ("Моят град и моите хора") през 70-те години.

Тангери от 21 век

Жените композитори са били страхотни протагонисти в историята на тангото, въпреки че историографията не им е отредила подобаващото място. Наскоро авторите Soledad Venegas и Julia Winokur издадоха ценна книга с песни, озаглавена "Mujeres compositoras de tango. Desde los inicios hasta la actualidad" ("Жените композитори на танго. От началото до днес"), с въведение от Mercedes Liska, която компилира музикалните творения на жените в тангото, разкривайки генеалогията, изградена от част от артистите, които току-що споменахме, но и от много други, като Paquita Bernardo, Isolina Di Giovan Battista, Adela Trípoli, María Isolina Godard, Mary White, Herminia Velich, Marta Pizzo.

Авторите заявяват във въведението си, че се създава впечатлението, че в цялата история на тангото практически не е имало жени композитори или диригенти. Дори на пръв поглед изглежда, че (с изключение на няколко изключителни личности) тези фигури започват да се появяват като новост с четвъртата вълна на феминизма.

Истината е, че винаги са присъствали. И разбира се, все още присъстват.

Soledad Venegas и Julia Winokur посочват, че през първите две десетилетия на 21-ви век, с нарастващата известност и разширяване на феминистките движения и реабилитацията на пола, поредица от идеи и въпроси започват да циркулират в университети и консерватории, но също и по милонгите, фестивалите и сред творчеството на оркестрите, измествайки фокуса от статуквото и предразсъдъците, както в самото танго, така и на академично ниво. И едно ново поколение композитори и лирици започват да създават музикалния облик на тези промени.

Достатъчно е да прегледате книгата на Vanina Steiner "Mirada de mujer: las lytristas del siglo XXI" ("Женски поглед: лириците на 21 век"), която събира песни от 36 автори жени, повечето от които също композитори и изпълнители, за да можете напълно да придобиете представа за приноса и разнообразието, което жените са привнесли в популярната музика на Аржентина, както и чистата рефлексия и борбена мощ на социалния протест.

Такъв е случаят с групата Tangueadoras, съставена от осем, печелили награди певици, текстописци и композитори, издали няколко албума, които не само се стремят да деконструират историческата патриархална матрица на тангото чрез своите песни, но също така предоставят пространство за интерпретационен обмен, влагайки таланта си в промотирането на такива песни, които, тъй като са женски, обикновено не звучат в други вокални изпълнения.

Също така една от тях е и Pamela Victoriano, която, освен че е цигулар и аранжор, ръководи и La Empoderada, нетипичен оркестър, съставен от 26 лесбийки, транс и небинарни жени, с които записва първия албум с композиции от жени дисиденти в съвременното танго.

Claudia Levy, певица, пианистка и композитор, допринася с текстовете си за нови теми в жанра, като например случая с "Me dijeron" ("Беше ми казано"), танго, което тя композира преди повече от 20 години, описвайки насилник, който е осъден от своята съпруга:

"Не се преструвай на хрисим / защото всички вече знаем, / че не ти пука / ако направиш нещо грешно или постъпиш правилно / с нея, която плачеше, / а ти влачеше по улиците / и я преби седем пъти, / и я малтретира сто."

Пианистката и композиторка Verónica Bellini също пише за насилието, основано на пола, в тангото си "Ni una menos" ("Нито една по-малко"):

"Знаеш ли, съжалявам те, защото те научиха, / всичко наопаки, всичко погрешно, / да бъркаш насилието с мъжествеността, / да бъркаш търпението със слабостта."


Andrea Bollof, вокалистка на триото Como Tres Extrañas, има повече от 50 регистрирани творби, сред тях вълнуващото "Mate para tres" ("Мате (чай) за трима"), което ни напомня за онази сянка в градината, за която ни разказа Eladia Blázquez със сърце обърнато на юг:

"Когато всичко се усложни, / когато всичко е с главата надолу / се връщам за малко в онази кухня / и вчерашните приятели."

Marina Baigorria, певица от групата La Biyuya, текстописец и композитор, описва без евфемизми в песента си "Buenosairece", какво е това прочуто "какво знам", което притежава Буенос Айрес:

"Разпалвайки насилие, използвайки изисквания / се доближава до смъртта на всеки тротоар, / покрива се със страхове, дави се в дълговете си, / обижда се, плюе, бори се и се издига."

Gisela Magri се придвижва напред чрез собствените си продукции като "Ir a cero" ("Отивайки до нулата"), "Yo no puede ni dice" ("Дори не мога да кажа"), "La de Seguí" ("На Сегуи") и "Después del giro" ("След завоя"), които блестят в последния й трети албум между версиите на класическото танго и тези от съвременния репертоар.

Bárbara Grabinski, певица, текстописец и културен мениджър в Club Social Cambalache, едно от пространствата, в които се помещава настоящото движение, в своята милонга "Bien Oeste" ("Добрият Запад") ни отвежда в предградията, далеч от централизма на Буенос Айрес, през квартала на детство си:

"Запад, ти ме създаде / на тази сурова улица / В тишината на горчивя следобед, / като момиче и добра мръсница."

Cintia Trigo, певица, текстописец и композитор, допринася с брилянтните си композиции, като сърцераздирателната "Pendeja" (La Vagabunda) ("Отрепка" [Скитницата]), която, както се посочва в гореспоменатата книга "Mirada de mujer", веднага ни препраща към "Chiquilín de Bachín" ("Момченцето от Бачин" - песен на Piazzolla/Ferrer); но ако малкото ангелче със сините дънки вече ни е разчувствало болезнено, какво да кажем за малкото момиченце, което проси в метрото и което ни кара да усетим в корема си истинска родилна болка. С поезията си Синтия прави разпознаваеми бедността и насилието над деца.

Patricia Malanca, певица и автор на песни, текстописец и композитор, издаде албума "Traerán ríos de tango las páginas de un libro" ("Страниците на една книга ще донесат реки от танго") [2021]. Съставен е от единадесет танга, милонги и валсове, вдъхновени от 11 романа на съвременни аржентински автори от ранга на Claudia Piñeiro и Mariana Enríquez. В своето танго от 2018 г. Patricia ни говори за "Mujer nueva" ("Новата жена"), тази, която вече не се страхува да остане без илюзиии и без вяра:

"По-ефирна и безгрижна / от вътрешната си същност. / Бедната стара мома е минало, / страхувате се от разюздаността и странността й."

Ето и още жени композитори като Bárbara Aguirre, Cintia Barrionuevo, Marcela Bublik, Belén Canestrari, Delfina Daverio, María José Demare, Victoria Di Raimondo, Natalí Di Vicenzo, Eva Fiori, Mijal Guinguis, Natalia Lagos, Juliana Manoukian, Katherina Mansilla, Elbi Olalla, Marta Pizzo, Nelli Saporitti, Regina Satz, Ana Sofía Stamponi, Marisa Vázquez, Beatriz Villar, María Volonté, Noelia Sinkunas и Julia Winkour.

И още лирици: Bibi Albert, Luz Balaña, Coni Banús, Patricia Barone, Vanina Steiner, наред с много други, са част от вълната, която си струва да откривате капка по капка.

"Están lloviendo mujeres" ("Вали дъжд от жени"), пее Cintia Trigo, "валят жени и казват, че няма да спре. Смехът вали и никога няма да се убива отново."


Автор: Carolina Santos & Silvia Arcidiacono

Превод и редакция: LAOKOONTANGO

Към оригиналната статия: www.telam.com.ar


Абонирайте се за канала на LAOKOONTANGO в Telegram