"CAMINITO": ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СКРИТА ЛЮБОВ
Музика
Статия от "LA NACION", Argentina
"Caminito": историята на една скрита любов, която се ражда в малка долина
в La Rioja и се превръща в едно от най-известните танга с гласа на Carlos Gardel
Приема се за третото най-известно танго в света и противно на това, в което мнозина вярват, текстът му е вдъхновен от малко пътче в Los Llanos в La Rioja, а не от популярната алея La Boca.
"Малко пътче, което времето е заличило / По което един ден ни видя да минаваме заедно / Дойдох за последен път / Дойдох да ти споделя грешките си / Малко пътче, каквото беше тогава / Обградено с детелина и потънало в цветя / Скоро ще се превърнеш в сянка / Същата сянка като мен", гласят първите стихове от митичната поема, написана от Gabino Coria Peñaloza и музицирана много години по-късно от Juan de Dios Filiberto. Считано за третото най-известно танго в света след "La Cumparsita" и "El Choclo", композицията е записана от Carlos Gardel и достига най-голямата си популярност в интерпретацията на Ignacio Corsini.
Въпреки че изглежда трудно да не се асоциира тангото "Caminito" с пейзажа на La Boca, историята на неговите стихове се ражда в малък град в La Rioja, наречен Olta, живописно градче в Los Llanos, малка долина, заобиколена от ниски планини, когaто младият поет Gabino Coria Peñaloza се оказва заслепен от млада дама, живееща в околията.
""Caminito" беше вдъхновена от малко пътче в онова малко градче Olta, в La Rioja, където минах веднъж в ранните си години", разкрива преди време Gabino Coria Peñaloza, авторът на тангото, което носи същото име и което постигна международна популярност и слава.
Като любопитен факт, текстът на тангото е написан през 1903 г., 23 години преди Juan de Dios Filiberto да композира музиката, завършена около 1926 г. И за да го разграничи от класическото танго, той го определя като "canción porteña" ("градска песен") и ни уверява, че музиката му носи характера на "vidalita y de cierta música pampeana", специфични фолклорни влияния, типични за неговия стил.
Една неочаквана любов
Родом от Мендоса, живял известно време в Buenos Aires, Gabino се установява в La Rioja, по-конкретно в Chilecito. Историята гласи, че пътувайки оттам до San Luis, голямо наводнение на реката го блокира в Olta за няколко дни. Тогава той е поканен на събиране в дома на знатно семейство, където среща Мария, млада и привлекателна учителка по музика. Било е любов от пръв поглед. В резултат на това Gabino и приятелката му започват да се срещат тайно около напоителен канал, който се намирал по протеже на пътя от Olta до Loma Blanca.
И въпреки всичко, как този текст, вдъхновен от затънтено малко пътче в Los LIanos в La Rioja, се превръщаа в икона на квартала La Boca? Тук, на това място, започва историята, благодарение на великия художник Benito Quinquela Martín, който през 1920 г. запознава Gabino Coria Peñaloza и Juan de Dios Filiberto. От тази среща се ражда солидното творческо дуо, чието авторство бележи създаването на множество успешни танга, като "El pañuelito" (1920), "La cartita" (1921), "La Vuelta de Rocha" (1924) и много други.
Така един следобед през 1925 г. Filiberto тананика на новия си партньор част от мелодия, която е композирал, вдъхновен от малкото пътче в неговия квартал La Boca, и моли Coria Peñaloza да създаде текст за тази мелодия. Когато, месеци по-късно, се срещaт отново, Filiberto отново изисква текст от поета, в резултат на което, Gabino се връща в квартирата си и сред разпиляни листа и бележки намира стихотворението, написано преди повече от двадесет години, вдъхновено от онази млада жена от La Rioja и без колебание го предлага в оригинал на Filiberto.
И не греши. През 1926 г. "Caminito" печели първа награда в конкурса за национални песни на Corso Oficial de Buenos Aires, а на 26-ти ноември същата година Gardel го записва, макар все още да не е достигнало очакваното въздействие. Именно Corsini, в крайна сметка, го тласка към успеха на 5 май 1927 г., интерпретирайки го като комичен скеч, представен в Teatro Cómico (днес Lola Membrives). Оттогава то се радва на успех в Аржентина и в света и се превръща в едно от най-известните танга в историята, заедно с "El Choclo" (1903) и "La Cumparsita" (1917).
Важно е да се поясни, че макар и текстът на тангото да не се отнася за този път, музиката е тази, която всъщност Филиберто написва, вдъхновен именно от Caminito de La Boca.
Carlos Gardel - "Caminito"
"Откакто той си отиде / Живея в тъга / Малко пътче, приятелю / И аз си тръгвам / Откакто той си отиде / И никога не се върна / Ще следвам неговите стъпки / Малко пътче, сбогом / Разхождайки се всеки следобед / Щастлив вървях, пеейки любовта си / Не му казвай, че се случва отново/ Че сълзите ми те напоиха / Малко пътче, покрито с бодили / Ръката на времето изтри отпечатъка си / Бих искал да легна до теб / И времето да изтрие и двама ни", продължава текстът на популярната песен.
Мястото, което сега е известно като Caminito, е било част от трасето на стария маршрут на железопътната линия oт Buenos Aires (Ferrocarril Buenos Aires) до пристанището на Ensenada (Puerto de Ensenada), но през 1928 г. е затворено и районът e изоставен, образувайки завой от около 150 метра. През 1950 г. Quinquela възстановява района и го трансформира в пешеходна улица, която се превръща в своеобразен музей и приема името на тангото: "Caminito".
"В един прекрасен ден ми хрумна да превърна това поле във весела улица. Успях да боядисам в различни цветове всички къщи от дърво и цинк, които в основата си граничеха с този тесен път (...). И старото пасище се превърна във весела и красива улица, кръстена на красивата песен, и там беше създаден истински музей на изкуството, където можете да се любувате на произведения на известни художници, щедро дарени от техните автори", си спомня в мемоарите си самият Quinquela Martín.
През 2022 г. е завършена реставрацията и облагородяването на емблематичната улица-музей посредством възстановяване на оригиналните цветове, използвани от самия Benito Quinquela Martín. Въпросната интервенция е документирана чрез исторически снимки и изображения от периода, публикувани в списание National Geographic през 1959 г., благодарение на които става възможно възстановяването и разположението на цветовата палитра на художника.
Автор: Alejandro Rapetti
Авторизиран превод и редакция: LAOKOONTANGO
Към оригиналната статия: www.lanacion.com.ar
Абонирайте се за канала на LAOKOONTANGO в Telegram
Към всички преводни статии за Аржентинското Танго в уебсайта: ТУК