ПОЛЗИ ОТ АРЖЕНТИНСКОТО ТАНГО

Танго и Здраве

Научна публикация в "Psychology and Behavioral Science International Journal", USA

Ползи от аржентинското танго
при физически/психически заболявания и разстройства

Муавеа Ахмад Алсалех*

Център за изследване на рисковете и уязвимостите (CERReV), Университет на Каен, Франция

Подадена за публикация: 17 март 2019; Публикуване: 04 април 2019

*Отговорен автор: Muaweah Ahmad Alsaleh, PhD, Center for Research on Risks and Vulnerabilities (CERReV), MS, Science, Technology, Health: Public Health-Ethics in Health (INSERM) & MS, Adapted Physical Activity & Health (CesamS), EA 3919, University of Caen Normandy, 14032 Caen Cedex, France, Faculty of Education, Counseling psychology, University of Aleppo, Syria

Цитиране на публикацията: Alsaleh MA. Benefits of Argentine Tango in Diseases and Disorders. Psychol Behav Sci Int J. 2019; 11(2): 555807. DOI: 10.19080/PBSIJ.2019.11.555807

Резюме
Аржентинското танго има ползи при физически и психически заболявания. Хората с физически и/или психични разстройства (като рак и/или депресия) могат да се възползват от обучението по танго като терапевтична грижа. Тангото подобрява нивото на физическа активност, както и социалния и емоционален живот при хора със заболявания като депресия, рак, болест на Паркинсон, диабет, сърдечна недостатъчност, множествена склероза, които често страдат от обездвиженост и изолация, причинени от болестта. Тангото също има качеството да поддържа ума активен и да осигурява по-добър баланс.

Коментар
Психичните разстройства (разстройства на настроението, депресия, тревожност, стрес и др.) имат отрицателно въздействие върху благосъстоянието на човека, качеството на живот, семейния и социално-професионалния живот и могат да доведат до самоубийствени действия [1-7]. В допълнение, депресията може да попречи на церебралната невропластичност, да доведе до неврологични увреждания, да намали обема на хипокампуса и левия префронтален кортекс [3,8]. Нарастването на психиатричните разстройства, включително депресията като глобален проблем, е допълнителна причина за необходимостта от лечение [9].

Терапевтичният танц (ТЦ) е психотерапевтично използване на движение за изследване и изразяване на емоции, индивидуално или в групи, за подобряване на физическата, емоционалната, когнитивната и социалната интеграция и добра физическа кондиция [10]. Терапията чрез танци и движение (Танцувална и движенческа терапия) е много полезна за пациенти с рак на гърдата, депресия, болест на Паркинсон, диабет, сърдечна недостатъчност и др. ТЦ има положително въздействие върху пациентите чрез подобряване на качеството на живот, баланса, координацията, амплитудата на движение на раменете и визията на тялото и намаляване на психологическото изтощение [11]. Танцът е дейност, която може значително да допринесе за физическо, психологическо и социално здравословно състояние. Може да бъде отличен начин за изразяване на тялото, релаксация и комуникация, докато развива артистични способности. Танцът е отлична форма на физическо упражнение, чрез което работи цялото тяло, подобрявайки гъвкавостта, стойката и сърдечно-съдовия капацитет. Също така помага за подобряване на физическото възприемане на тялото и неговият визуален образ. Възможно е да се научите да танцувате на всяка възраст. Според изследвания, танцът довежда до положителни изменения в баланса и забавя когнитивното разтройство [12].

Аржентинското танго (AT) е социален танц, появил се в края на деветнадесети век в Аржентина. Според изследване, АТ помага да поддържате ума си остър и по-добре уравновесен чрез своите основни стъпки и импровизационен стил. Това е отлична форма на упражнение за възрастни хора, особено през зимния сезон. Участниците в експериментална група по танго демонстрират по-добър баланс отколкото групата, която е оставена просто да се разхожда и имат много по-добър напредък при възприемането на сложни задачи свързани с паметта, получавайки списък с хранителни стоки по телефона и запомняйки какво да купят, без да го записват [13]. В AT всички движения се извършват бавно и в близост до танцовия партньор. Възприема се като подходяща интервенция при подобряване на физическото функциониране и качеството на живот, свързани със здравето на пациентите. Това може да доведе до подобряване на пространствената ориентация [13].

AT може да подобри качеството на живот на хората със заболяване, не само като облекчава физическите симптоми [14], но и като предлага занимания, които заздравяват социалната среда на пациентите, подобрявайки самочувствието, което, от своя страна, може да бъде важно за създаване на по-добро усещане за благополучие сред хора със заболявания [15]. Когато пациентите изпитват чувство на удовлетворение от овладяването на определени танцови движения и техният танцов партньор ги следва (от гледна точка на успешното танцово взаимодействие и положителни емоции), участниците биха могли да достигнат до отлично състоянието на духа чрез засилване на тяхната лична ефективност, автономност, самочувствие и удовлетвореност [13]. Аржентинското танго (AT) е социален танц, който позволява на пациента да осъзнае собственото си тяло и да интегрира „другия“ в своята вселена. Тези възприятия оказват значим ефект в контекста на психичните разстройства. Това спомага за преодоляването на затварянето в себе си, свързано с депресията, и постигането на активен социален живот. AT, като ритмичен танц и импровизация, подобрява равновесието/координацията и функционалната мобилност при болестта на Паркинсон и множествената склероза [16-17], лекува депресивни разстройства и подобрява благосъстоянието на живота [18].

Хората, които танцуват аржентинско танго, имат намален кортизол (хормон на стреса) и повишен тестостерон. В първият случай, предопределящ фактор е танцът/музиката, докато във втория - присъствието на партньор. Участниците съобщават, че се чувстват по-отпуснати и привлекателни [19]. „Музиката е класирана сред най-големите източници на удоволствие“ [20, 21], универсален език на човечеството, повсеместен феномен и универсална характеристика в човешките култури, природа и общества, отчасти благодарение на способността си да предизвиква силни емоции, да влияе на настроенията и физиологичната възбуда, да регулира човешките емоции, да насърчава самосъзнанието и да благоприятства социалното взаимодействие [20, 22-30].

ТДТ (Танцовата и двигателна терапия) е полезна за възрастни с психиатрични разстройства на тревожност, напрежение, депресия и ниско самочувствие и удовлетворение от живота [31, 32]. Въпреки това, малко изследвания до момента документират този феномен, който заслужава цялото ни внимание [17].

Разискване
Аржентинското танго може значително да подобри физическото, емоционалното, когнитивното и социалното благосъстояние на живота: да намали симптомите на депресия и възможни странични измерения на психологическото функциониране, като тревожност, стрес; повишаване на усещането за себе си и самочувствието, удовлетворението от живота, възприемането на телесността, социалните взаимодействия; подобряване на баланса, координацията, стойката на тялото, силата, издръжливостта, обхвата на движение на раменете и механиката на тялото. Аржентинското танго има положителен ефект върху физическите и психическите реакции, помагайки на пациентите да се отпуснат. Политическите, медицинските и академичните области трябва да насърчават хората и пациентите да използват танца/музиката като помощни средства за лечението, които имат ефект върху намаляването на физическите и психическите заболявания сред пациентите и всички хора, подобряват качеството на живот, носят удоволствие и повишават настроението, поведението и допаминергичната система.

Конфликт на интереси
Авторите нямат конфликт на интереси, които да декларират.

Бележки
1. Alsaleh M, Lebreuilly R, Tostain M, Lebreuilly J (2017) La puissance des répétitions des phrases des pensées positives (RPPP) : un outil efficace de traitement contre les troubles psychologiques (dépression, anxiété et stress). Une étude pilote contrôlée et randomisé Ann Méd-Psychol Rev Psychiatr 176(5): 438-447.
2. Kubitary A, Alsaleh M (2017) Validity of Arabic version of the two-question Quick Inventory of Depression (QID-2-Ar): Screening for multiple sclerosis in an Arab environment and during the Syrian war. Revue Neurologique.
3. Alsaleh M (2016) Subir le risque : La Approche d’un neuropsychologue.
4. Alsaleh M (2014) Dépistage des états dépressifs : cas de la personne âgée et de la sclérose en plaques. 11e Journées Européennes de la Dé
5. Alsaleh M (2016) Analyse psychosociale et cognitive de la santé mentale chez les étudiants de première année : Validation du questionnaire des pensées positives et négatives et du questionnaire de la dépression de Beck : Effet des pensées positives et des facteurs psychosociaux.
6. Alsaleh M, Lebreuilly R, Lebreuilly J, Tostain M (2015) Cognitive Balance: States-of-Mind Model and Mental Health among French Students. Best Pract Ment Health 11(1): 42‑
7. Kessler RC, Berglund P, Demler O, Jin R, Merikangas KR, et al. (2005) Lifetime prevalence and age-of-onset distributions of DSM-IV disorders in the National Comorbidity Survey Replication. Arch Gen Psychiatry 62(6): 593‑
8. Koseki S, Noda T, Yokoyama S, Kunisato Y, Ito D, et al. (2013) The relationship between positive and negative automatic thought and activity in the prefrontal and temporal cortices: a multi-channel near-infrared spectroscopy (NIRS) study. J Affect Disord 151(1): 352‑35
9. Mala A, Karkou V, Meekums B (2012) Dance/Movement Therapy (D/MT) for depression: A scoping review. Arts Psychother 39(4): 287‑2
10. Michels K, Dubaz O, Hornthal E, Bega D (2018) “Dance Therapy” as a psychotherapeutic movement intervention in Parkinson’s disease. Complement Ther Med 40: 248‑2
11. Kiepe M-S, Stöckigt B, Keil T (2012) Effects of dance therapy and ballroom dances on physical and mental illnesses: A systematic review. Arts Psychother 39(5): 404‑4
12. Rehfeld K, Müller P, Aye N, Schmicker M, Dordevic M, et al. (2017) Dancing or Fitness Sport? The Effects of Two Training Programs on Hippocampal Plasticity and Balance Abilities in Healthy Seniors. Front Hum Neurosci.
13. Lötzke D, Ostermann T, Büssing A. Argentine tango in Parkinson disease-a systematic review and meta-analysis. BMC Neurol.
14. Suzukamo Y, Ohbu S, Kondo T, Kohmoto J, Fukuhara S (2006) Psychological adjustment has a greater effect on health-related quality of life than on severity of disease in Parkinson’s disease. Mov Disord 21(6): 761‑76
15. Simpson J, Haines K, Lekwuwa G, Wardle J, Crawford T (2006) Social support and psychological outcome in people with Parkinson’s disease: Evidence for a specific pattern of associations. Br J Clin Psychol 45(Pt 4): 585‑5
16. Collebrusco L, Tocco GD, Bellanti A (2018) Tango-Therapy: An Alternative Approach in Early Rehabilitation of Multiple Sclerosis. Open J Ther Rehabil 06(03): 85‑
17. Hackney ME, Kantorovich S, Levin R, Earhart GM (2007) Effects of Tango on Functional Mobility in Parkinsonʼs Disease: A Preliminary Study. J Neurol Phys Ther 31(4):173‑17
18. Pinniger R, Brown RF, Thorsteinsson EB, McKinley P (2012) Argentine tango dance compared to mindfulness meditation and a waiting-list control: A randomised trial for treating depression. Complement Ther Med 20(6): 377‑3
19. Gunia H, Quiroga Murcia C (2016) Tango Argentino in der Verhaltenstherapie. Eine mögliche Integration am Beispiel eines Workshops. Körp – Tanz – Beweg. 29 4(3): 144.
20. Mas-Herrero E, Zatorre RJ, Rodriguez-Fornells A, Marco-Pallarés J (2014) Dissociation between Musical and Monetary Reward Responses in Specific Musical Anhedonia. Curr Biol 24(6): 699‑
21. Dubé L, Le Bel J (2003) The content and structure of laypeople’s concept of pleasure. Cogn Emot. Janv 17(2): 263‑2
22. Bowling DL, Sundararajan J, Han S, Purves D (2012) Expression of emotion in Eastern and Western music mirrors vocalization. PloS One 7(3): e31942.
23. Bruns L, Mürbe D, Hahne A (2016) Understanding music with cochlear implants. Sci Rep 6: srep32026.
24. Fritz TH, Schmude P, Jentschke S, Friederici AD, Koelsch S (2017) From Understanding to Appreciating Music Cross-Culturally. PLoS ONE 8(9).
25. Koelsch S (2014) Brain correlates of music-evoked emotions. Nat Rev Neurosci. 20 févr 15(3): nrn3666.
26. Savage PE, Brown S, Sakai E, Currie TE (2015) Statistical universals reveal the structures and functions of human music. Proc Natl Acad Sci USA 112(29): 8987‑89
27. Schäfer T (2016) The Goals and Effects of Music Listening and Their Relationship to the Strength of Music Preference. PloS One 11(3): e0151634.
28. Taruffi L, Pehrs C, Skouras S, Koelsch S (2017) Effects of Sad and Happy Music on Mind-Wandering and the Default Mode Network. Sci Rep 7(1): 14396.
29. Zatorre RJ, Salimpoor VN (2013) From perception to pleasure: music and its neural substrates. Proc Natl Acad Sci USA 110 Suppl 2:10430‑1043
30. Conard NJ, Malina M, Münzel SC (2006) New flutes document the earliest musical tradition in southwestern Germany. Nature 460(7256): 737‑7
31. Anderson AN, Kennedy H, DeWitt P, Anderson E, Wamboldt MZ (2014) Dance/movement therapy impacts mood states of adolescents in a psychiatric hospital. Arts Psychother 41(3): 257‑2
32. Pinniger R, Brown RF, Thorsteinsson EB, McKinley P (2012) Argentine tango dance compared to mindfulness meditation and a waiting-list control: A randomised trial for treating depression. Complementary Therapies in Medicine 20: 377-384.

Автор: Muaweah Ahmad Alsaleh

Научен превод и редакция: LAOKOONTANGO

Към оригиналната публикация: www.juniperpublishers.com

Абонирайте се за канала на LAOKOONTANGO в Telegram

Към всички преводни статии за Аржентинското Танго в уебсайта: ТУК