ГОДИНАТА, В КОЯТО СВЕТЪТ ПОЛУДЯ ПО ТАНГОТО

Любопитни факти

Статия от Delta Dance, Canada

ГОДИНАТА, В КОЯТО СВЕТЪТ ПОЛУДЯ ПО ТАНГОТО

Всеки танцьор знае, че тангото е отличително със своя стил, а повечето са наясно, че неговите корени водят към Аржентина. Но малцина танцьори познават истинската история на тангото. А още по-малко знаят за годината, в която целият свят полудява по този танц.

Авторът Марк Ноулс е написал изключителна книга, която изследва историята на тангото, валса и други "скандални" танци. Грижливо проучена и детайлно документирана, с изчерпателна библиография, The Wicked Waltz and Other Scandalous Dances е завладяващо четиво за всеки, който се интересува от произхода и развитието на тези танци. В резултат на задълбоченото си изследване Марк предлага ценни прозрения за еволюцията на тангото. Една година в частност се откроява в световната история като ключов момент за балните танци.

"Los bailes de Mi Pago" (Caras y Caretas, Illustration, 1899)

Произходът на тангото

Изненадващо, първата писмена употреба на думата "танго" се среща в документ, подписан от испанския губернатор на Луизиана още през 1786 г. – далеч във времето и още по-далеч от Буенос Айрес. Танц с името "танго" е бил широко разпространен в Куба, когато островът все още е бил испанска колония в началото на 1800-те години. Някои твърдят, че когато Куба се е борила за своята независимост, семействата на революционерите са намерили убежище в Ямайка, където са въвели тангото. Въпреки това е малко вероятно този танц да е имал голяма прилика с тангото, което познаваме днес.

В своята книга Modern Dancing Върнън и Айрин Касъл твърдят, че тангото не е с южноамерикански произход, както масово се вярва. Според тях, тангото е "стар цигански танц, който достига до Аржентина през Испания, където вероятно се обогатява с определени елементи от старите мавритански танци. Аржентинците възприемат танца, като премахват някои от дръзките цигански особености и му придават характерна ленивост, присъща на техния темперамент." Писателката Гладис Бийти Кроузър подкрепя това твърдение, като през 1913 г. пише, че "тангото е било пренесено в Испания от циганите, а след това испанците го занасят в Аржентина".

Както обяснява Марк Ноулс, през 1870 г. най-популярният танц в Буенос Айрес е бил милонгата. Той отразява африканската традиция на престорената битка – своеобразен ритуализиран дуел, който по-късно става основен мотив в тангото чрез стилизираното съперничество и закачките между партньорите. Десет години по-късно Буенос Айрес става столица на Аржентина, а към града прииждат хиляди хора от селските райони. Сред тях най-забележими са краварите номади – gauchos. В града те се смесват с испанските и италианските имигранти, които носят със себе си своето богато културно наследство.

Мъже танцуват танго на реката, Буенос Айрес, 1904

По-урбанизираната версия на gaucho – т.нар. compadres – запазва характерните му черти: ярко изразена независимост, мъжествена гордост и склонност към разрешаване на споровете чрез сблъсъци. Именно тези буйни младежи изиграват ключова роля в зараждането на тангото и оформянето на неговия уникален характер.

Мъж, който нарича себе си Viejo Tanguero ("Старият танцьор на танго"), публикува статия във вестник Crítica, един от най-популярните в Буенос Айрес, в която твърди, че тангото е било създадено като пародиен танц от младите compadritos – своеобразна вариация на популярната милонга, която бързо намира път към други райони на града.

Историята на тангото продължава своя път от Аржентина към Франция. През 1907 г. танцът достига Париж, след като европейски импресарии го откриват при посещението си в Южна Америка.

Според книгата на Марк Ноулс, балният танцьор Морис Муве твърди, че именно той е "първият професионалист, който изпълнява този танц [тангото] в Париж". Това се случва през 1908 г., когато той танцува с партньорката си Леона в Café des Ambassadeurs. Муве обяснява, че е научил танца от група южноамерикански младежи, които често посещавали Maxim’s и именно там за първи път представили този смел и предизвикателен танц.

1. Първото известно изображение на танго "El Tango" (La Ilustración Argentina 33 - November 30, 1882)
2. Първата снимка на танцуващи танго "El Tango Criollo" (наименование на тангото в онази епоха), публикувана в Буенос Айрес (Caras y Caretas, 1903)

Тангото пленява Европа

Париж напълно полудява по него. Всеки клуб се превъръща в танго клуб. Танцовите школи се втурват да разучават и преподават танца. Жените припадат при самата мисъл да танцуват толкова близо до партньора си, но нямат търпение да се върнат на дансинга, за да танцуват отново.

Докато танго манията набира скорост във Франция, слухове за този танц започват да достигат и до други европейски градове. Около 1910 г. британците за първи път чуват за новия, чувствен танц. След лятото на 1911 г., когато английските туристи се завръщат у дома след ваканцията си във Франция, те започват да разпитват за танца, който са видели там. Същата година списание Dancing Times публикува снимки на танго. Следобедните "танго чайове" станали изключително популярни, а Лондон, подобно на много други градове из Европа, бил обхванат от танго манията.

Основните центрове на света: удоволствията на съвременния живот в Ню Йорк,
Париж, Виена, Мадрид и Лондон (1913)

Танго манията превзема света

До 1913 г. почти всеки хотел и ресторант предлага танго вечери. Светските дами организират частни "танго чайове" в домовете си. Savoy Hotel предлага всяка вечер специална танго вечеря. Танцът прониква във всички слоеве на британското общество – от аристокрацията до работническата класа. Дори уличните хлапета танцуват танго по ъглите на Лондон срещу няколко пенса. Виконт Холдейн, лорд-канцлерът на Лондон, дори се оплаква, че слабият интерес към постъпването в Териториалната армия се дължал основно на младите мъже, които предпочитали да прекарват времето си в танцуване на танго, вместо да служат на страната си. Германия също полудява по новия танц – танго чайове и школи, предлагащи уроци, започват да се появяват из цялата страна.

В Русия цар Николай II лично нарежда да му демонстрират тангото, след като научава, че двама от неговите племенници, както отбелязва Марк Ноулс, "били замесени в инцидент в моден нощен клуб в Санкт Петербург, където бил представен един нов, смущаващ танц". Великите князе показват на своя чичо тангото и – може би изненадващо – той го харесва. В един от петербургските вестници дори се появява заглавие: "Всички танцуват танго!"

Танго пощенски картички от Русия, 1914 г.

Америка също е завладяна

През зимата на същата година тангото връхлита САЩ с пълна сила. Градовете из цяла Америка са обхванати от танго мания. На 5 октомври 1913 г. Lincoln Daily Star в Линкълн, Небраска, съобщава: "Със скороста на циклон тангото се разпространява из цялата страната и в този смисъл, почти из целия свят." На 16 февруари 1914 г. Oelwein Daily Register в Айова публикува статия със заглавие: "Ню Йорк е в плен на танго манията." Появяват се танго обувки, танго дрехи, танго прически, танго шапки – дори гримове, съобразени специално за танго.

Светският репортер на Evening Chronicle в Маршал, Мичиган, обобщава всеобхватното очарование от танго модата по онова време с думите: "Щом всички са луди по тангото, значи е необходимо изцяло да обновят гардероба си, за да отговарят на изискванията на въпросното танго. Да носят танго обувки, танго корсети, танго рокли и танго бельо. И това не е всичко. Да носят тези неща в оригиналния танго цвят. Защото всичко е танго, танго, танго, от алфа до омега нищо друго освен танго. Засега никой не може да предскаже докъде ще стигне влиянието на танго манията върху дамския гардероб, но ако въздействието му върху дрехите ѝ е толкова бурно, колкото върху нейните забавления, всичко ще бъде танго, изцяло танго и нищо друго освен танго. Защото това е последната дума на времето. А светът очевидно е полудял по тангото."

"Всичко е танго, танго, танго, от алфа до омега нищо друго освен танго… Светът очевидно е полудял по тангото."

Танго на плажа в Атлантик Сити в началото на XX век

Реакцията

Докато светът се втурва да прегърне тангото, не закъснява и също толкова бурната реакция от онези, които го смятат за вулгарно и непристойно. Папата и други религиозни лидери осъждат танца. Вестникарските редакционни статии започват да изразяват възмущение, а някои градове дори забраняват тангото, обявявайки го за твърде скандално за благоприличното общество. На 12 април 1915 г. петима учители по танго в Париж получават заповеди за изгонване от града заради неподчинение на наложената забрана. Както Марк Ноулс сполучливо отбелязва, самият Париж – градът, който първи разпалва танго манията, сега се обръща срещу танца. Някои здравни експерти дори твърдят, че заради многото нови стъпки, които трябва да запомнят, жените претоварват мозъците си.

Само за една година светът преминава от танго лудост към отхвърляне на този драматичен и чувствен танц. В различни градове в САЩ тангото е забранено. Законодателното събрание на щата Масачузетс дори обсъжда законопроект, който го криминализира. Наказанието за нарушаване на закона било глоба от 50 долара за първо провинение и шест месеца затвор за второ. Кметът на Бостън, Фицджералд, разпорежда във всяка танцова зала да има полицай и надзирателка, които да следят тангото да не бъде танцувано. Той обявил, че всяко заведение, което позволява танца, ще загуби лиценза си.

Танцовите зали дори поставят табели на витрините си с надпис: "Уважавана танцова школа – тук няма да откриете танго".

Избухването на Първата световна война допълнително охлажда ентусиазма към тангото. Въпреки това, през военните години в Аржентина започват да излизат филми, които популяризират танца и поддържат интереса към него, поне в Южна Америка. Сред тях са Nobleza Gaucha [Благородството на Гаучото] (1915), Flor de Duranzo [Прасковен цвят] (1915), El Tango de la Muerte [Смъртоносно танго] (1917), както и прочутият ням филм на Рудолфо Валентино The Four Horsemen of the Apocalypse [Четиримата конници на Апокалипсиса] (1921). Тангото отново се възражда с пълна сила през 20-те години на XX век под новото име "Ново френско танго".

Известната танго сцена от класиката на Рекс Инграм от 1921 г. "Четиримата конници на Апокалипсиса"

Днес съществуват Argentine Tango, American Smooth Tango и International Style Tango (последните две категоризации засягат авторовия контекст и се отнасят конкретно за спортните танци; оригиналното танго, такова, каквото е познато днес, се появява в акваторията на река Ла Плата, т.е. между столиците Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай и е неразделна част от националните култури на двете страни - бел. LT). Всяко от тях има своите уникални особености, силни и слаби страни. Но всички те са впечатляващи, когато се изпълняват със страст, свързаност и майсторство.

Автор: George Pytlik

Авторизиран превод и редакция: LAOKOONTANGO

Към оригиналната статия: www.delta.dance

Абонирайте се за канала на LAOKOONTANGO в Telegram

Към всички преводни статии за Аржентинското Танго в уебсайта: ТУK