МНОГОЛИКОТО СЪВРЕМЕННО ТАНГО
Статия
МНОГОЛИКОТО СЪВРЕМЕННО ТАНГО
от Себастиан Зубиета
Музикалният колумнист на AQ (American Quarterly) представя селекция от композиции, които демонстрират съвременното звучене на този класически жанр.
Тази статия е адаптирана от специалния репортаж на AQ за Китай и Латинска Америка
от Себастиан Зубиета
Музикалният колумнист на AQ (American Quarterly) представя селекция от композиции, които демонстрират съвременното звучене на този класически жанр.
Тази статия е адаптирана от специалния репортаж на AQ за Китай и Латинска Америка
Днес всички са запознати с историята за това как тангото е възникнало в публичните домове на Буенос Айрес в края на XIX и началото на XX век, като е придобивало все по-голяма международна популярност. Оттогава поколения артисти продължават да оставят своя отпечатък върху жанра, а в този брой на AQ разглеждаме съвременната танго сцена чрез музиката на изпълнители, работещи в Аржентина и извън нея. Плейлистът ни има всичко: необичайни инструменти, джаз-танго? Имаме го. Танго-бачата? Да! Танго, по-близко до камерната музика? Да, имаме и такова, а също и ексцентрични певци.
Номинираната за Латино-Грами електро-танго група Tanghetto, основана от Макс Масри (Max Masri), наскоро издаде концертен албум, с който отбелязва 20-годишнината от кариерата си, която ги отвежда на сцени по целия свят. Музиката им включва инструменти извън оригиналното танго звучене, включително перкусии и електроника, създавайки отличителен стил, който е очевиден в "Tango 7 (Argentinxs)". Композицията преплита фразировката на танго мелодиите и традиционните звуци на бандонеона и цигулките в необичаен тактов размер. Тангото, подобно на голяма част от западната популярна музика, обикновено се развива по повтарящ се двоичен модел, което означава, че забележимите музикални ефекти се появяват периодично на всеки два, четири или осем такта. Нечетен тактов размер от седем такта (както подсказва заглавието на това произведение) е далеч по-рядко срещан, което придава на композицията особено усещане. Нашият танго слух до такава степен е привикнал към двоичния ритъм, че именно разминаването с очакванията придава на произведението динамика и въздействащ характер.
Говорейки за необичайни инструменти в тангото, тромпетът на "Sexteto Fantasma" създава джазов звук, напомнящ за европейската кабаретна музика от междувоенния период. А проучвайки предишни примери за използването на този инструмент установих, че въпреки съжителството на джаз и танго музиканти на оживената нощна клубна сцена на Буенос Айрес от средата на века, компилативните влияния са били много ограничени. Това е жалко, защото тромпетът се съчетава наистина добре с бандонеона.
В "Orillas del universo" ("Краищата на вселената") на Sexteto Fantasma се чува умел вокален дует между членът на групата Родриго Перелщейн (Rodrigo Perelsztein) и гост-певицата Кукуза Кастиело (Cucuza Castiello) върху сложен и детайлен инструментален акомпанимент, докато те весело пеят екзистенциални и съвременни текстове.
Преработката на някой много утвърден музикален стандарт, независимо от стила, винаги е рисковано начинание, което обаче си заслужава за Каролина Виноград (Carolina Winograd) в нейната страстна версия на едно от най-известните танга на всички времена, "El choclo" ("Царевицата"). Групата свири изключително изкусно и разнообразно, адаптирайки се към нейното пеене, което й позволява свободно да се разгръща и да се вписва в тяхната музикална основа.
Нахуел Сантос (Nahuel Santos) въвежда тангото в неочаквани територии с най-новия си албум "Targo". Албумът се отличава с традиционни оркестрови звуци, неземни вокални аранжименти и бачата, както е в песента "Boquitas pintadas" ("Изрисувани устни"). Композицията преминава в танго-бачата фюжън след привидно традиционно начало, като бонго-то, гиро-то и китарните арпежи се съчетават изненадващо добре със звука на бандонеона и пианото в неумолима песен за едно разбито сърце (в този смисъл двата стила не са толкова далеч един от друг).
Плейлистът продължава с Адам Тули (Adam Tully), нюйоркчанин, който живее в Буенос Айрес от повече от десетилетие и се е посветил на тангото; социално ангажирана милонга от транс певицата Сузи Шок; композиция с определено поп звучене от полския танго ансамбъл Bandonegro; и т.н.
Тангото продължава да бъде многостранен жанр и начините да се музицира са толкова, колкото са и самите артисти: някои ще преосмислят класиките, други ще се фокусират върху характерните инструменти, като специално място заема бандонеонът, трети ще подчертават ефимерната природа на музиката, а четвърти ще изтъкват нейните корени като танц. Естествено, всички подходи ще бъдат правилни и ще говорят за непреходната му актуалност.
Композицията-бонус е песента на Луис Алберто Спинета (Luis Alberto Spinetta) от 1976 г. "Los libros de la buena memoria" ("Книгите, оставящи траен спомен"), в която Хуан Карлос Мосалини (Juan Carlos Mosalini) изпълнява соло на бандонеон, която превръща тангото в част от света на най-радикалния рок-композитор на своето време. Песента се превърща в изключително добре прието съчетание в период, когато поредица от авторитарни правителства се стремят да превърнат тангото в официален жанр и да демонизират рока.
Чуйте плейлиста на AQ в Spotify.
Автор: Себастиан Зубиета - музикален директор в Americas Society, композитор и диригент, преподавал музика в Аржентина и САЩ. Дирижирал е старинна и съвременна вокална музика и е представял свои композиции в целия регион.
Авторизиран превод и редакция: LAOKOONTANGO
Към оригиналната статия: www.americasquarterly.org
Абонирайте се за канала на LAOKOONTANGO в Telegram
Към всички преводни статии за Аржентинското Танго в уебсайта: ТУК